Притча за молива

Неизвестен автор

Един дядо пишел нещо в тефтера си със стар и неугледен молив. При него дошла малката му внучка и полюбопитствала:

- Дядо, защо използваш този грозен и разпадащ се молив? Искаш ли да ти подаря нов?

Възрастният мъж се замислил и предложил на детето да седне при него, за да му отговори.

- Мило дете - подел старецът, - този молив е много по-ценен, отколкото предполагаш. Моливът има няколко важни качества, които ако ти съумееш да придобиеш, ще живееш в хармония и разбирателство със себе си и с останалите хора.

На първо място, този молив може да свърши чудесна работа, но само ако е управляван от нечия ръка. Така е и при хората - ние сме способни да извършваме много велики дела, но само ако позволим да бъдем направлявани от Божията ръка.

Както сама си забелязала, често пъти се налага моливът да бъде подострен. Това може да му причинява болка, но той търпи, защото след това пише още по-добре. При хората също е така - нерядко ни се случват неща, които ни причиняват физическа или душевна болка, но това е за добро, защото след това изпитание сме още по-силни.

Този молив си има и гумичка, за да може да заличи следите, когато изпише нещо погрешно. И ние трябва да действаме като него, когато сбъркаме. Да признаваме грешките си и да поправяме стореното.

Обърни внимание и на друго - при молива не външният вид е най-важното. Той може да изглежда зле, но неговият графит е най-ценен. С хората също е така - по външния вид не може да се съди за тяхното вътрешно богатство.

Безспорно най-ценното качество на този молив обаче е това, че винаги оставя следа в помощ на някого. И човек трябва да живее по същия начин - да изпълнява това, което смята за правилно,  да оставя след себе си послания и с тях да прави света по-добро място.