Притча за четирите свещи

Неизвестен автор

За силата на надеждата

В една стая четири свещи догаряли бавно.

- Аз съм Мирът - казала първата - но днес вече никой не ме цени, никой не се интересува от мен.

И пламъкът на Мира бавно започнал да гасне, докато изчезнал напълно.

Втората свещ промълвила:

- Аз съм Вярата, но вече никой не ме тачи, никой не вярва в нищо и не се нуждае от мен.

И нейният пламък също спрял да гори.

- Аз съм Любовта, но и аз нямам достатъчно сила да продължавам да горя. Хората често ме забравят и ме слагат настрана. Дори и забравят, че обичат най-близките си.

И без да чака повече, Любовта също угаснала.

Изведнъж в стаята влязло едно дете и като видяло, че три от свещите са угаснали, попитало:

- Защо не светите? - разплакало се то. - Трябваше да изгорите до край. Имам нужда от вас.

Тогава четвъртата свещ му отговорила нежно:

- Не плачи, аз съм Надеждата. Докато аз горя, винаги можеш да запалиш останалите три свещи от мен.

Очите на детето блеснали от радост, взело свещта на Надеждата и запалило отново другите три свещи. Навсякъде засияло.